Измяна, докато съпругът спи

Онази вечер всичко беше както обикновено. Нашата всекидневна, залята с топлата жълта светлина на лампата, бучеше от разговори, звън на чаши и непретенциозна музика, лееща се от колоните. Отбелязвахме десет години приятелство с Кирил — семеен приятел, който ни познаваше и двамата още преди да станем „семейство“. Той беше кум на сватбата ни, кръстник на сина ни и просто човекът, на когото можеш да се обадиш в три през нощта с какъвто и да е проблем.

Моят съпруг, Даниел, беше в стихията си. Шегуваше се много, пиеше много и жестикулираше бурно. Кирил, напротив, беше спокоен и сдържан, само от време на време си позволяваше лека, леко тъжна усмивка. През последната година се беше развел и сега идваше при нас по-често, сякаш търсеше уют, който беше изгубил у дома.

Аз седях в креслото, отпивайки сухо вино, и с крайчеца на окото наблюдавах двамата. Наблюдавах как Даниел, зачервен, тупа Кирил по рамото и как Кирил кимва, слушайки безкрайните му истории. В един момент улових погледа му. Той не ме гледаше като жена на приятел, а по друг начин. Внимателно, дълбоко, изучаващо. Отместих очи, преструвайки се, че оправям презрамката на роклята си, но сърцето вече беше пропуснало удар.

Към полунощ Даниел едва връзваше езика си. Допи поредната ракия, изсумтя и, промърморвайки: „Ще полегна малко“, се строполи на дивана в хола. След минута богатирското му хъркане вече разкъсваше тишината.

С Кирил останахме сами.

— Е, поговорихме си, — подсмихна се Кирил, кимвайки към заспалия Даниел. — Да ти помогна ли да приберем съдовете?

— Остави, ще се оправя сама, — отвърнах, изправяйки се и усещайки как от виното леко ми се завива свят. — Поседи, почини си.

Но той тръгна след мен в кухнята. Стоях до мивката, изплаквах чашите, а той се облегна с рамо на касата на вратата, скръстил ръце на гърдите. Тишината беше неловка. Чуваше се само шумът на водата и равномерното дишане на мъжа ми зад стената.

— Красива ти е роклята, — изведнъж каза тихо. — Този цвят... много ти отива.

Замръзнах, без да се обръщам.

— Благодаря, — гласът ми прозвуча леко дрезгаво.

Усетих приближаването му още преди да чуя стъпките. Мирисът на парфюма му, смесен с тръпчивия аромат на алкохол, ме заля. Ръцете му легнаха на талията ми и аз потръпнах, сякаш ме удари ток.

— Какво правиш? — прошепнах, вкопчвайки се в ръба на мивката.

— Това, за което мисля цяла вечер, — прошепна в ухото ми, и устните му едва докоснаха мекото на ухото.

Трябваше да го спра. Трябваше да се обърна и да му ударя шамар. Вместо това затворих очи и облегнах глава на рамото му, подлагайки шията си. Целувките му — алчни, влажни, нетърпеливи — изпращаха импулси на желание право в корема ми. Ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата ми, повдигайки подгъва на роклята.

— Шшт... — прошепна той, когато се опитах да кажа нещо. — Не шуми.

Обърна ме към себе си. В полумрака на кухнята очите му блестяха с див блясък. Гледаше ме отгоре надолу, и в този поглед не беше останало нищо от скромния семеен приятел. Пред мен стоеше гладен, възбуден мъж.

— На колене, — каза тихо.

Тялото ми се подчини, преди мозъкът да осъзнае. Коленичих на студения под, гледайки го отдолу. Той бавно, без да откъсва очи от мен, разкопча колана, после копчето на дънките. Ципът се разтвори и видях колко силно ме иска. Членът му, твърд и напрегнат, изскочи навън.

Облизах пресъхналите си устни. Кирил се хвана, прокара ръка по него и поднесе върха към устните ми.

— Отвори уста, — каза.

Подчиних се. Първото, което усетих — соленият вкус. Обхванах върха с език, усещайки как пулсира. Кирил шумно издиша и хвана косата ми.

— По-дълбоко, — прошепна.

Започнах бавно, дразнейки го, играейки с чувствителното място. Но това не му беше достатъчно. Той натисна леко тила ми и аз, отпускайки гърлото, поех повече. Част от него остана отвън, но това беше достатъчно да простене тихо.

Влязох в ритъм. Движенията ми бяха плавни, но уверени. Поемах го отново и отново, слюнката се стичаше, правейки всичко мокро и хлъзгаво. Звуците — влажни, приглушени — звучаха оглушително. Всеки път, когато докосваше гърлото ми, усещах как напрежението в мен расте. Бельото ми беше напълно мокро.

Кирил дишаше тежко. Пръстите му стискаха косата ми, задавайки темпото.

— По дяволите... колко е хубаво, — издиша той. — Гледай ме.

Вдигнах очи, без да спирам. Да виждам лицето му, изкривено от удоволствие, докато мъжът ми спи в съседната стая — това беше забранено и опияняващо.

Внезапно той се отдръпна.

— Стига, — изръмжа. — Искам да свърша в теб.

Вдигна ме рязко и ме притисна към студеното стъкло на прозореца. Первазът се опря в кръста ми. Навън беше тъмно. Не ми пукаше дали някой вижда.

Той дръпна презрамките на роклята ми надолу, оголвайки гърдите ми. Стисна зърната ми, докато се втвърдиха от болка. Извиках тихо. Наведе се и пое едното в уста, дразнейки го с език.

— Колко са сладки, — промърмори.

Ръката му се плъзна между краката ми. Отмести мократа тъкан и прокара пръст по хлъзгавите гънки.

— Боже, колко си мокра, — усмихна се, вкарвайки пръст. — Чуваш ли?

Изстенах, стискайки раменете му. Той добави втори пръст, разтягайки ме.

— Моля те... — прошепнах. — Не ме дразни. Чукай ме.

Той извади пръстите и опря члена си в мен.

— Гледай ме, — нареди.

Погледнах. И той рязко влезе в мен до край.

Отворих уста в беззвучен вик. Чувството беше всепоглъщащо. Той ме изпълни изцяло. Усещах как стените ми пулсират около него.

— Да... — простена той. — Колко си стегната и гореща...

Започна да се движи. Бавно, дълбоко. Всеки тласък се разливаше като вълна. Обвих крака около него, отваряйки се повече. Студът на стъклото контрастираше с жегата вътре.

— Тихо... — шепнеше той, заглушавайки стоновете ми с целувки.

Ритъмът се ускори. Той ме чукаше грубо, яростно, удряйки ме в перваза. Звукът на телата ни изпълни кухнята. Гледах го, напрегнатите му мускули, потта на челото му — и усещах как наближавам края.

Ръката му отново се спусна надолу. Палецът намери клитора ми. Натисна го, движейки се в ритъм с тласъците.

— Сега... — прошепнах. — Аз...

— Хайде, — изръмжа той. — Свършвай за мен.

Стисна ме по-силно — и светът избухна. Оргазмът ме заля на вълни. Тялото ми се тресеше, вътрешните мускули се свиваха около него. Захапах ръката си, за да не извикам.

Той издържа още малко и после, с приглушен стон, се отпусна в мен. Усетих как топли струи се изливат вътре. Свършваше дълго, на тласъци.

Замряхме. Чуваше се само дишането ни и сърцата ни. Той още беше в мен. Краката ми се отпуснаха, но той продължаваше да ме държи.

Първото, което чух, беше хъркането от хола. Равномерно. Даниел не се беше помръднал.

Кирил вдигна глава. В очите му имаше смесица от удовлетворение, вина и нежност.

— Извинявай, — прошепна. — Не трябваше...

— Млъкни, — прекъснах го, слагайки пръст на устните му. — Недей.

Той излезе от мен и усетих как нещо топло се стича по бедрото ми. Опирах се на перваза, опитвайки се да се съвзема.

Кирил намери бельото ми и ми го подаде. Избърсах се, усещайки се като последна курва. После го облякох обратно, оправих роклята си. Той мълчаливо закопча дънките си.

— Вода? — попита тихо.

— Да.

Наля ми чаша студена вода. Изпих я на един дъх. После изтрих следите от прозореца.

Върнахме се в хола. Даниел лежеше в същата поза, разперил ръце. Хъркането звучеше силно. Кирил седна в креслото, аз — на подлакътника, по-близо до вратата.

— Май трябва да тръгвам, — каза тихо.

— Да, късно е.

Той стана. Изпратих го до вратата. Там спря, хвана ръката ми и я целуна — старомодно, неуместно.

— Лека нощ.

— Лека нощ.

Вратата се затвори. Ключалката щракна. Облегнах се на стената и затворих очи. В корема ми още пулсираше.

Влязох в спалнята, съблякох се и се мушнах под чаршафите. От другата стая се чуваше хъркането на мъжа ми. Лежах, гледайки тавана, усещайки как нещо лепкаво се стича по бедрото ми. Не знаех какво ще бъде утре.