Стопаджийка — качих я и я изчуках

— Момиче, накъде пътуваш?

— Трябва да стигна до Пловдив – малко притеснено отговори тя – изпуснах автобуса си, а ми е много важно да стигна днес, не знам какво да правя.

— Мога да те взема с мен, и аз отивам натам, точно търся попътници, за да не карам празен.

— Наистина!? – очите ѝ светнаха – много ще ме спасиш, кажи ми, колко ще ти дължа за пътуването?

— Ще закарам красива жена на цената на билет, ако ми обещаеш приятен разговор по пътя – протегнах ръка към чантата ѝ, за да помогна да я занесе до колата.

— Чудесно, благодаря ти, радвам се, че те срещнах – тя вървеше след мен, малко отзад.

Денят наистина не беше много добър още от самото начало. Работя вече няколко години с превоз на пътници и понякога има дни, в които изобщо не върви. Сутринта намерих попътници, които пътуваха с мен до София, планът беше до обяд да си свърша работата и после отново да намеря хора и да се върна обратно. Но нямаше късмет, както вече казах, след като стоях на автогарата няколко часа, отчаян реших да тръгна сам. Вече беше почти осем вечерта, а пътят отнема около три часа, нямаше смисъл да чакам повече. Последният автобус, пълен с пътници за моя град, току-що беше тръгнал и вече беше ясно, че попътници няма да има. Но тогава я видях, тя излезе от сградата на автогарата много объркана, почти плачеше, оглеждаше се наоколо. Помислих си, че трябва да попитам какво се е случило, може би ще мога да помогна, и се оказа, че не напразно се приближих.

Въпреки че беше по-пълничка, тя изглеждаше привлекателна, имаше голям красив бюст, това беше първото, което забелязах в нея. Дълга коса, оформена в прическа, поддържан маникюр, ненатрапчив грим и целият ѝ вид говореше за скромен характер. За такива момичета казват – сиво мишле.

Настанили се на предните седалки, потеглихме. Разговорът в началото беше малко накъсан и несигурен.

— Между другото се казвам Иван – усмихнах се и я погледнах, опитвайки се да разчупя обстановката.

— Деси – плахо отговори тя.

— Деси, не се притеснявай, ще те закарам жива и здрава, карам по този маршрут всеки ден и отдавна съм зад волана, ако нямаш нищо против, ще пусна музика!?

— Да, разбира се, музиката в колата създава приятна атмосфера – съгласно кимна Деси.

— Съгласен съм, ще я пусна като фон, за да не ни пречи да разговаряме.

— Добре.

Изглеждаше, че е трудно да се разговори, тя беше много тиха и леко смутена от това, че сме сами в колата. Поглеждах я крадешком, в тъмнината на есенната вечер лицето ѝ беше красиво, дългите мигли привличаха погледа, а плътните устни блестяха на светлината на луната. В главата ми започнаха да се появяват много неприлични мисли, разбира се, опитвах се да се сдържа и продължавах непринудения разговор.

— Деси, извинявай за нескромния въпрос – след половин час разговор все пак се реших да попитам – имаш ли приятел?

— Не – отговори тя – а защо питаш?

— Много си интересна, приятно е да се говори с теб, исках да разбера на кого му е провървяло.

— Иван, преувеличаваш.

— Никак даже, по-скоро подценявам, ако трябва да съм честен, ти си много привлекателна, извинявай за дързостта ми – казах, наблюдавайки реакцията ѝ. Тя не закъсня, бузите ѝ се зачервиха, тя леко прехапа устната си, а аз просто се загледах в нея.

— Нямаш брачна халка, имаш ли приятелка!? – още по-смутено тя ме погледна и бързо отмести погледа си настрани.

— Не, свободен съм. Затова с чиста съвест мога да ти кажа, че ми харесваш.

Разговорът беше бавен, тя беше толкова скромна, че това започваше да ми харесва все повече, големият ѝ бюст се повдигаше при всяко вдишване, имах късмет, че пътят беше свободен и можех да се разсейвам с попътничката си. Пошлите мисли се появяваха една след друга, исках да реализирам всяка една от тях.

— Иван, може ли да спрем за малко на бензиностанция!?

— Разбира се, точно трябва да заредя колата.

Когато спряхме на бензиностанцията, тя се отдалечи за малко по свои дела, а аз заредих колата, купих вода и я изчаках. На светлината на ярката витрина тя се появи след около пет минути, отново ще кажа, въпреки пълната ѝ фигура се движеше много леко, бедрата ѝ бяха достатъчно широки, но всичко беше толкова хармонично, дънките я обгръщаха идеално, а гърдите ѝ бяха скрити под прилепнал пуловер с висока яка. Тя ме възбуждаше и наистина започваше да ми харесва, исках я.

— Купих ни кафе, за да не заспим по пътя! – подаде ми горещата чаша еспресо Деси.

— Благодаря ти, това е точно каквото трябва, денят беше дълъг.

Продължихме пътя, кафето беше горещо, оставих моето в поставката, за да изстине, а тя се облегна на седалката и се наслаждаваше на вкуса на своето лате. Започнах все по-често да се разсейвам от пътя, изглежда тя се беше успокоила и отпуснала. А аз за себе си реших, на всяка цена да убедя моята пълничка попътничка да се съблече и да правим секс.

Случайността ми помогна в коварния ми план, в светлината на фаровете нещо рязко се появи пред колата, наложи се да спра, за да не ударя препятствието. Деси по инерция се подаде напред, задържана от колана, но все пак разля кафето върху себе си. По пуловера ѝ се появи доста голямо петно, аз отбих встрани от пътя.

— Деси, извинявай, някакво животно пресече пътя, не се ли изгори?

— Не, но пуловерът е съсипан, имам риза в чантата, ще ми позволиш ли да се преоблека, в мокра дреха не е удобно да пътувам.

— Да, разбира се, мога да изляза от колата, ако искаш.

— Просто ще се преместя на задната седалка и бързо ще се преоблека, за да не губим време. Само не гледай – последните думи бяха казани толкова нежно, че да не гледам вече беше невъзможно.

Тя излезе от колата, взе ризата от багажника и седна на задната седалка, в полумрака на салона бавните ѝ движения изглеждаха като покана. Аз, без да откъсвам поглед от огледалото за обратно виждане, я наблюдавах, тя го виждаше и изглежда ѝ харесваше, че я гледам. Тя свали пуловера, снежнобелият дантелен сутиен поддържаше красивия ѝ бюст, беше полупрозрачен и виждах очертанията на зърната, в дънките ми започна да става тясно.

— Деси, не ти ли трябва помощ!? – усмихвах се като маниак и продължавах нагло да я гледам в огледалото.

— Искаш ли да ми помогнеш да закопчая ризата? – смеейки се и изчервена, тя ме погледна – обеща да не гледаш.

— Извинявай, но си твърде красива, не издържах, но предложението ми за помощ още важи – с едната ръка оправях члена си, който вече напираше от дънките.

— Не мислиш ли, че бързаш? – без да облича ризата, тя продължаваше да ме гледа, леко прехапвайки долната си устна.

Обърнах се към нея, разбирайки, че точно сега мога да направя това, за което мислех още преди час.

— Мисля, че и ти не бързаш да се обличаш, и това ме дразни – реших да бъда по-настоятелен.

— Не искам да си помислиш лошо за мен, но ти ми хареса още на автогарата, бях по-скоро притеснена, че се приближи към мен, отколкото от това, че изпуснах автобуса.

— В никакъв случай не мисля лошо за теб, ние сме възрастни и разбираме всичко. Но точно сега, както ми се струва, желанията ни съвпадат!?

— Не ти се струва – бузите ѝ пламтяха, а гърдите ѝ се повдигаха все по-често от дълбоките вдишвания.

— Позволи ми да отбия малко по-далеч от пътя, за да не привличаме внимание!?

— Да, съгласна съм, тук не е най-подходящото място.

Бързо потеглих, недалеч имаше път към езерото, там по това време със сигурност нямаше никого. Паркирах, изгасих фаровете, в колата стана по-тъмно, но луната осветяваше достатъчно салона.

— Може ли да се преместя при теб, Деси!?

— Това е твоята кола, можеш да правиш каквото искаш в нея.

— Сега ми позволи твърде много, не те ли е страх? – вече излизах от колата, бързайки да се кача при нея отзад.

— Сигурна съм, че няма да ми направиш нищо лошо – тя хвърли мокрия пуловер на седалката.

— Лошо със сигурност нищо, надявам се да направя нещо хубаво, ако не си против?

— Интересно ми е какво наричаш „хубаво“ – тя все още беше смутена, но желанието ѝ вече беше по-силно.

— Искам първо да те целуна – приближих се, хванах ръката ѝ и я придърпах към себе си.

Тя се поддаде изненадващо лесно, леко я притиснах към седалката, целувката беше дълга, тя галеше езика ми със своя, няколко пъти прехапах устната ѝ, тя потрепваше, но не се откъсваше. С едната ръка държах шията ѝ, другата вече стискаше голямата ѝ гърда, сутиенът страшно ми пречеше.

— Може ли да го сваля!? – смъквах презрамката от рамото ѝ.

— Може – краткият отговор прозвуча възбуждащо.

Плъзгайки ръка по гърба ѝ към закопчалката, усещах как трепери. Разкопчах го, платът падна, гърдите ѝ се освободиха. Гледаше ме с лек страх, аз се наслаждавах на набъбналите ѝ зърна, стисках ги, после ги целунах и облизах.

— Имаш страхотни гърди – въздъхнах.

Деси издаде тих стон, това беше достатъчно.

Разкопчах дънките ѝ, помолих я да се повдигне, за да ги сваля, толкова бяха впити в бедрата ѝ, бикините ѝ бяха мокри, а между краката ѝ беше гладко. Пъхнах ръка между краката ѝ, галех я, стисках клитора, тя течеше от допира. Исках да продължа, но трябваше да освободя себе си.

— Трябва да сваля дънките си, много ми стана тясно – облегнах се до нея, разкопчавайки колана и ципа.

Свалих ги заедно с бельото, показах ѝ члена си.

— Става ли? – усмихнах се.

— Впечатляващо – не откъсваше поглед.

— Докосни го…

Тя го хвана, плъзна ръка по него. Придърпах я, целунах я, после я насочих надолу. Тя започна да го поема, несигурно, но жадно. В същото време я докосвах, вкарах пръсти в нея, тя стенеше и не спираше. Скоро свърши, а аз едва започвах. Вдигнах главата ѝ, очите ѝ бяха затворени.

— Искам да вляза в теб – прошепнах.

Тя се обърна. Позицията беше неудобна, но краката ѝ бяха широко разтворени. Вкарах пръсти в нея, после я проникнах рязко. Тя извика, беше много тясно. Започнах да се движа по-бързо и по-грубо, стискайки гърдите ѝ. Тя почти крещеше, това ме възбуждаше още повече. Скоро свърши пак, тялото ѝ отслабна. Обърнах я по гръб, вдигнах крака ѝ и продължих. Гърдите ѝ подскачаха при всяко движение. Хванах я за косата, целунах я, не спирах. След време свърших върху корема ѝ.

— Невероятна си…

Отворих вратата, за да влезе въздух, взех мокри кърпички и ѝ помогнах да се избърше. Облякохме се, тя ме помоли да закопчая сутиена ѝ, ръцете ми трепереха, тя се засмя.

— Не си ли против да проветрим? – излязох навън.

— Да, трябва – тя излезе след мен.

Стоеше до колата, оправяше дрехите си и ме гледаше. Прегърнах я, целунах я. След петнайсет минути вече я исках отново.

Този път стана навън. Обърнах я към капака, свалих дънките ѝ и влязох в нея колкото може по-дълбоко. Движех се грубо, тя крещеше, после се отпусна и започна да получава удоволствие, свършваше отново и отново. Беше толкова податлива. Когато почти свършвах, я обърнах, накарах я да се наведе и влязох в устата ѝ, исках да свърша там, тя без да каже нищо го направи… след минута свърших, напълних устата ѝ.

Малко по-късно, вече изминавайки последните километри, се разбрахме да се видим отново, този път на истинска среща. Това, което се случи между нас, обещаваше продължение. Моята скромна попътничка се оказа способна на невероятни неща, а аз исках още.