Кулинарно съблазняване

„Нека ти задам въпрос,“ започна той, докато разрязваше узрелите сочни домати. „Коя е любимата ти храна?“

„Филе Миньон,“ беше внезапният ми отговор и устата ми почти можеше да усети вкуса на вкусното месо.

„Но не би искала да ядеш Филе Миньон всеки ден, нали?“

„Рзбира се, че не,“ отвърнах аз, докато рязах свежият корен от джинджифил в малката купичка, която ми беше дал.

„И защо не?“ продължи той, гледайки домата.

„Предполагам, че ако го ядях всеки ден, не би било толкова специално. Би ми писнало. На всички хубави неща трябва да се наслаждаваме умерено, не мислиш ли?“

„Да, така е!“ отвърна той категорично. „И ти току що ми помогна да обясня нещо много важно.“

„А то е?“

„Моногамията е като храната. Ако ядеш едно и също нещо всеки ден, накрая ти омръзва. Разнообразието е подправката на живота. Изглежда, че си съгласна!“

„Е,“ казах аз, докато обмислях думите си внимателно, „Мислех, че говорим за Филе Миньон. Не осъзнавах, че отговорът ми ще бъде изваден от контекста по този начин.“ Повдигнах вежди и го изчаках да отговори.

„Но разбираш какво казвам, нали? Може да ти писне без значение дали ядеш една и съща храна или чукаш един и същи човек. С времето всичко става толкова познато, толкова предвидимо, не мислиш ли?“

„Значи с други думи, моногамията може да се нарече монотонност?“

„Ето, че разбираш!“ отвърна той с одобряваща усмивка. „Това исках да кажа!“

„Да не би да се опитваш да ми кажеш, че изневеряваш на Гери?“ попитах аз, чудейки се дали най-добрият ми приятел говори за това не само хипотетично.

„Може би,“ каза той тихо, без да вдига поглед. Домата, който режеше беше разрязан до сърцевина. Той го остави и започна да реже кориандър. „Или просто искам да знам какво друго има в менюто. Ще ми подадеш ли онази бутилка със сок от лайм?“ добави той небрежно.

„Еха, Митко, не знам какво да кажа. Не, че Гери е специалитета на заведението, но ти си женен за нея. Селекцията не се променя. Ти вече си направил своя избор!“ Не ми хареса осъдителния тон, с който говорех, но неговият коментар ме изненада и не бях напълно сигурна как да отговоря. Дали той искаше да го подкрепя, или да говоря логично, или да го успокоя?

„Значи Гери е нещо като грахова супа, така ли?“ засмя се той, опитвайки се да подобри обстановката.

„Гери всъщност е като Филе Миньон, Митко. Тя е вкусна. Тя е произведение на изкуството. Ти за това се ожени за нея. И тя би трябвало да бъде също толкова вкусна утре колкото е и днес.“

„Знам, че си права,“ съгласи се той, докато разбъркваше тайландския сос, който беше направил и го разля върху пилето. „Но какво, ако поне веднъж искам да хапна нещо различно? Какво, ако поне една вечер искам да се насладя на вкуса на друго месо в устата си?“

Усетих неочакван трепет в гърдите си. Митко беше единственият човек, който познавах, който можеше да направи така, че нещо безобидно да звучи провокативно и сладострастно. Тогава за пръв път от три години започнах да се чудя дали може да иска нещо повече от мен освен приятелство.

„Ами, ако можеше? Мислиш ли, че би го направил?“ Зачудих се на глас.

„Наистина ли?“ попита той, поглеждайки направо в любопитните ми очи за първи път. „Да, вярвам, че бих поискал да опитам нещо ново. Рачешки крака може би,“ засмя се той, пляскайки ме с мокра кърпа по бедрото. „Или може би вкусни пилешки гърди“, каза той смеейки се и протягайки се игриво към гърдите ми.

Аз се засмях, но не бях сигурна дали смеха ми е в отговор на неговият ексцентричен хумор или на нервните пеперудки в корема ми. Дали иска да ме прелъсти? Дали приятеля ми, специалист по сосовете, сега ме виждаше като парче сурово месо, което би искал да оформи и изпече в горещата пещ на страстта? Идеята изглеждаше правдоподобна.

„Какво ще кажеш за чаша вино?“ предложи той, наливайки две чаши Мерло преди да успея да отговоря. Бях сигурна, че това е част от стратегията му. Щеше да ме обработи с алкохол, дотолкова, че да паднат задръжките ми и да продължи с кулинарното прелъстяване.

Отпих доста голяма глътка, подготвяйки се за възможността да продължим по-нататък. Факт е, че в този момент исках Митко, точно толкова колкото той изглежда искаше мен. Ние сме приятели от много време, той е красив, секси, талантлив и забавен. Той единственият мъж, който съм срещала и знае какво прави в кухнята. Той често готвеше за мен когато жена му беше в командировка. Преди тази нощ между нас не е имало нищо освен истинско приятелство и от време на време безобиден флирт. Сега, както седях на кухненския шкаф с почти празната си чаша Мерло, идеята да се съблека напълно и да оставя моя приятел да ме опознае по напълно нов начин, започна да ме разсейва.

„Още?“ попита той, накланяйки бутилката към вече празната ми чаша. Аз кимнах, вдишвайки изпаренията на виното докато отпивах. Момента изглеждаше подходящ. Докато пилето по тайландски се готвеше, ние с Митко се усамотихме в другата стая и се настанихме удобно. Аз реших да поема инициативата и да не оставям нищо на случайността.

„Митко,“ казах смело, „ти като каква ме виждаш?“

Лицето му придоби замислен вид.

„Имам предвид, виждаш ме като приятел или като... нещо в менюто?“

„И двете?“ отговори той почти въпросително и почти убедено.

„Значи тази вечер, ако ти се прииска да опиташ стридите вместо Филе Миньон, аз ще съм стридите?“

„Ти можеш да си каквото поискаш, стига да ми позволиш да те опитам,“ отвърна той. Отново, гласът му накара стомаха ми да се преобърне.

Аз оставих чашата си на масата и се приближих към него. Митко падна на колене и постави трептящите си длани върху бедрата ми. Погледнахме се достатъчно дълго, че да дадем мълчаливото си съгласие да продължим.

Безстрашните пръсти на Митко се пуснаха под полата ми и ме откриха нетърпелива и очакваща. Плъзнах се още по-напред, за да може той да усети топлината, която излъчвам и да усети настойчивостта ми.

„Вкуси ме,“ прошепнах аз, позволявайки му това, което той толкова силно искаше. Аз вдихнах полата си и отворих краката си.

Топлият му дух върху гащичките ми ме подмокри внезапно. Натискът от топлите му ръце, които държаха краката ми отворени добавиха допълнителна наслада и аз издадох стон на невероятно очакване. Умът ми беснееше в мисли как той ми маха гащичките и вкарва езика си дълбоко в мен, мърда го, играе си с клитора ми и ме ближе докато не се превърна в океан от вкусни, опияняващи сокове. Той изглежда усети желанието ми и премахна мократа коприна преди да потопи брадичката си в моята влажност. Аз изкрещях от удоволствие, дишайки дълбоко докато устните му шепнеха и ме побиваха тръпки по цялото тяло. Буквално бях разтърсена от удоволствие и сложих краката си върху раменете му, използвайки трептящите ми прасци да го притисна още повече към мен. Шепненето, с което беше започнал се превърна в умерено вибриращо бучене, което ме накара да се гърча. Прекарах пръстите си през косата му и го приближих още повече към мен докато бученето не стана още по-силно. Той засмука клитора ми с търпението и темпото на майстор, докато накрая можех да чуя само звука на кръвта течаща във вените ми и стигаща до зърната и клитора ми. Тази нощ, която беше започнала като много други, с аромата на пиле по Тайландски на печката и нетърпеливата ми путка в устата му, бях готова да дам на Митко да вкуси нещо съвсем различно.

Изглеждаше, че той одобрява. Движението на устните му, интензивното сърбане и ритмичното сумтене, което се чуваше от него, издаваха удоволствието, което изпитваше. Аз се превърнах в неговата вкусна супа, в една гъста крем супа.

Изглеждаше, че човекът, който беше направил кариера благодарение на добрият си вкус, не би променил нищо. Той ме поглъщаше сякаш бях най-възхитителното му произведение. Той продължи, като един истински чревоугодник, сякаш го беше страх да остави дори и капка в купата. Бедрата ми се стегнаха когато се разтресох отвътре. Това предупреди и двама ни, че купата ми е на път да се разлее. Скоро след това, устните и брадичката му бяха обляни в ароматните ми сокове. Вълните на удоволствието ми го хранеха докато не се насити напълно, след което се облегна назад с доволен вид на лицето.

„Обичам Филе Миньон,“ каза Митко, нарушавайки неловката тишина, която последва. „Но никога няма да съжалявам, че опитах стридите.“

Помислих си, че аз също няма да съжалявам и му се усмихнах. Имах намерение да се заредя със стриди, в случай, че на приятелят ми му се прииска отново.