Първият лесбийски опит направо в автобуса

Често ми се налага да пътувам по работа до съседен град — веднъж месечно, а понякога и по-често, и денят ми започва с чакане на автобуса в шест сутринта на автогарата. Съвсем недоспала, стоиш под навеса на перона при всякакво време и гледаш как автогарата се събужда — хората тръгват нанякъде, други пристигат отнякъде. В цялото това има някаква своя романтика, винаги ми е било много любопитно да наблюдавам тези хора.

Пътят отнема около четири часа, а вечерта, почти през нощта, се връщам обратно по същия път. И автобусът винаги е огромен, но запълнен най-много на една трета, затова винаги се старая да се настаня на най-задните седалки и там прекарвам времето си с книга, слушайки музика или просто заспивам под равномерното поклащане на автобуса.

Това поредно пътуване се оказа интересно заради още една пътничка на задната седалка — момиче на моята възраст. Беше приятна на вид, а най-интересното беше, че по някакъв начин приличаше на мен, което беше доста необичайно.

Беше вече осем вечерта, навън постепенно се стъмваше, автобусът беше почти празен — петте реда пред последната седалка бяха напълно свободни, което винаги ми харесваше. Седях с книга, четях и с крайчеца на окото наблюдавах момичето. Тя явно усърдно се опитваше да намери нещо в раницата си, а след неуспешния опит се обърна към мен:

— Здрасти, извинявай че те притеснявам, имаш ли влажни кърпички?

— Здрасти, имам.

Извадих малък пакет от страничния джоб на раницата си и ѝ го подадох.

Струваше ми се, че всъщност не ѝ бяха толкова нужни — тя сякаш леко се притесняваше и беше много интересно да я наблюдавам. Момичето продължи разговора, опитвайки се да не бъде натрапчива.

— Пътуваш към дома? Или от дома? — попита тя, докато бършеше ръцете си с кърпичката.

— Към дома, ходих по работа за един ден.

— Чудесно, аз също се връщам към дома от родителите си. Между другото, казвам се Мария.

Тя протегна ръка към мен и аз отговорих на ръкостискането.

— Аз съм Виктория, — отговорих с усмивка, новата ми позната определено ми беше симпатична.

— Ако нямаш нищо против, мога ли да седна до теб? — Мария ме погледна леко притеснено и въпросително.

— Разбира се, седни, в компания пътят минава по-весело.

След час вече знаехме много интересни неща една за друга. Мария беше студентка в последната година на университета. Беше невероятен събеседник. Беше толкова приятно да разговарям с нея, че не осъзнах веднага, че проявява към мен по-особен интерес — почти като мъж, който за първи път се е заинтересувал от жена. Въпросите ѝ в началото изглеждаха напълно нормални — за момчета, за работа — но после започна да пита как се отнасям към общуването с момичета и започна да прави съвсем недвусмислени комплименти за външния ми вид.

Не знаех как да реагирам на това, но нещо вътре в мен ми казваше: „харесва ми“.

Мария ме привличаше като магнит. Движенията ѝ, гласът ѝ, очите ѝ — това бяха бездънни зелени очи с дълги мигли. Тя ме гледаше, без да откъсва поглед. Имаше нещо необичайно в Мария, но все още не можех да разбера какво.

— Вики, ако трябва да съм честна, заговорих те, защото ми хареса. Дълго те наблюдавах на перона. Извинявай за откровеността, но аз харесвам момичета. И искам да знаеш това веднага.

Тази новина леко ме смути, но винаги съм се отнасяла спокойно към подобни неща, макар че, разбира се, предпочитах мъжете. След това разговорът премина в нова, непозната за мен посока. Мария се интересуваше от неща, чиито отговори ме караха да се изчервявам и смущавам, но аз отговарях на всеки въпрос. Напълно очарована от нея, споделях най-съкровените си мисли. Когато започнахме да говорим за секс, осъзнах, че това ме възбужда. Не знаех какво да правя с това, но бях сигурна, че съм възбудена — нещо подобно не ми се беше случвало с нито един мъж.

До автогарата оставаха около час и половина. Времето просто летеше, а Мария вече седеше плътно до мен, притиснала бедрото си до моето. Всичко, което се случи след това, приличаше на сладък сън.

— Вики, искам да те целуна. Устните ти са толкова примамливи и не мога да спра да мисля за тях, — каза Мария с нескрито вълнение, продължавайки да ме гледа право в очите.

Тя очевидно се страхуваше, че реакцията ми ще бъде негативна. Но аз не можех да кажа нищо — струваше ми се, че и аз искам това, и успях само леко да кимна.

Мария прокара дясната си ръка в косата ми и страстно се впи в устните ми. Целуваше ме толкова сладко и едновременно толкова жадно, че ми се зави свят. Ръцете ѝ трепереха. Тя се обърна към мен толкова, колкото позволяваха седалките. Мен пък ме притисна с гръб към седалката, като продължаваше да гали косата ми и да ме целува. Другата ѝ ръка вече се промъкваше под блузата ми. Нивото на възбуда и при двете беше максимално.

Ласките изглеждаха като блаженство. Всяко докосване на ръцете ѝ ме караше да потръпвам.

Само друга жена може да разбере желанията на жена.

Мария стигна до гърдите ми. Пъхна ръката си под сутиена, стисна гърдите ми и с пръсти докосна зърната ми. Те станаха твърди и чувствителни. Тя започна леко да ги притиска с възглавничките на пръстите си. Това ме караше да стенa, но знаех, че не трябва да вдигам шум, затова сдържах стоновете си, докато я целувах.

Навън вече беше тъмно, не привличахме вниманието на другите пътници, но мисълта, че могат да ни видят, добавяше невероятна доза адреналин и изостряше всички усещания.

След като спря за секунда, Мария зададе най-важния за нея въпрос:

— Искаш ли да продължим? — тя все още стискаше гърдите ми, а дишането ѝ беше накъсано.

— Много, — прошепнах почти без звук.

Мария пусна гърдите ми и започна да целува шията ми, захапа леко меката част на ухото ми и прошепна:

— Искам те.

Пред очите ми отново притъмня. Не можех да дишам нормално, краката ми трепереха от напрежение и желание. Бельото ми беше подгизнало.

Ръката на Мария се плъзна по корема ми, по крака ми и се насочи към края на полата. Колко добре, че бях с чорапи, помислих си, разтваряйки краката си малко по-широко. Исках ръката ѝ да се озове между краката ми възможно най-скоро.

Поканата ми очевидно ѝ хареса.

С върховете на пръстите си тя докосна бикините ми и прокара пръсти надолу — там, където вече беше влажно и горещо. Отмести ги и започна да гали срамните ми устни и клитора. Беше толкова нежно. Ръката ѝ беше малка и успяваше много внимателно да ме докосва.

Струваше ми се, че сокът ми вече се стича по краката ми, мокрейки всичко — включително седалката и полата ми. Не ми пукаше — исках това повече от всичко.

Пръстите ѝ се движеха уверено. Съвсем скоро два от тях вече бяха в мен, а палецът масажираше клитора ми. Искаше ми се не просто да стена — искаше ми се да крещя от удоволствие. Извивах се, усещайки приближаването на оргазма.

Една гореща вълна след друга преминаваха през тялото ми.

Когато усети, че моментът наближава, Мария отново запечата устата ми с целувка и ускори движенията си. След няколко секунди свърших.

Бях в такава еуфория, че не исках нищо друго в този момент, освен да продължим, без да спираме нито за секунда.

Мария беше възбудена не по-малко от мен, но се контролираше по-добре. Тя дори не помисли да спре и продължи да потапя пръстите си все по-дълбоко в мен. Вече сякаш бяха четири. Ръката ѝ беше напълно мокра, а аз разтварях краката си все по-широко, желаейки да усещам ръката ѝ още по-дълбоко.

Клиторът ми беше подут и всяко докосване предизвикваше невероятни усещания. Ръката ѝ почти беше изцяло в мен. С пръсти натискаше горната стена и отново ме връхлитаха вълни на оргазъм.

По гърба ми се стичаха капки пот, буквално горях отвътре.

Ръката ѝ се движеше по-бързо и по-грубо. Мария покри устата ми с другата си ръка и ми прошепна да мълча. Беше почти невъзможно да се контролирам — тялото ми се разтърсваше от оргазъм.

Едва когато се отпуснах напълно и успях да поема дълбоко въздух, Мария извади ръката си от мен, разкопча панталона си и пъхна същата тази ръка в бикините си.

Тя започна да се гали, извиваше се на седалката и ме молеше просто да гледам.

А аз не можех да правя нищо друго. Напълно запленена от нея, гледах как получава един оргазъм след друг, хапейки устните си почти до кръв, само и само да не се чуе стонът ѝ.

Кърпичките наистина ни потрябваха, когато се съвзехме. Трябваше бързо да се приведем в ред — вече влизахме в града и шофьорът можеше всеки момент да включи светлините в салона.

И двете усещахме силната миризма на секс на задната седалка. Струваше ни се, че целият автобус усеща същото.

— Накъде ще ходиш от автогарата? — попитах аз.

— Към университета. Апартаментът ми е наблизо, — отговори Мария.

— Аз също живея в тази посока… може би да дойдеш у мен?

Гледах я с надежда. Не исках да се разделяме.

— С удоволствие, — каза тя, целувайки ме и отново стискайки гърдите ми. — Това съвсем не е краят на вечерта.

Пътят до автогарата, а после и до дома ми, ми се струваше безкраен. В очакване на продължението времето сякаш беше спряло.

Но си струваше.

Тази нощ беше незабравима. Почти не спахме — само понякога прекъсвахме за душ и кратка почивка, но все пак оставахме в леглото, прегърнати една с друга. Говорехме, смеехме се и отново правехме секс.

Сутринта, след като изпратих Мария до университета, се върнах обратно в леглото.

Мирисът ѝ беше навсякъде.